ЗА ИНИЦИАТИВАТА…….

Научноизследователски колективи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, други висши училища в страната и Българската академия на науките (БАН) готвят с общи усилия Национална научна програма в областта на космическите изследвания. Според учените това е твърде необходим финансов инструмент, който да вдъхне жизнеспособност на сектора.

Програмата има за цел да консолидира усилията на отделни изследователи и да формира основата за изграждане на модерен сектор в тази област, така че страната ни бързо да преодолее изоставането си и да възстанови статута си на иноватор в космическите технологии.

В последните десетилетия страната ни значително е свила обема на научно-развойната и приложна продукция в областта на космическите изследвания. Контрастът е особено ярък в сравнение с 80-те години на миналия век, когато България беше сред малкото страни, извели космонавти в орбита, участвали в амбициозни космически мисии до Венера и Марс и успешно приложили последните достижения на микроелектрониката в космическата среда.

Новите тенденции за разработка на все по-компактни електронни и механични компоненти отварят възможности България да навакса своето изоставане. Тук съществуват няколко компании и институции, способни да разработват и произвеждат подобни компоненти. В същото време, възможностите за използването на космическите изследвания и технологии в ежедневния живот остават все още недооценявани и в резултат на това извън националните приоритети. Липсва целенасочено финансиране, което да даде тласък за развитието на сектора. Необходима е подготовката на нови кадри в областта, за да може България да догони страните с развита космическа индустрия и пълноценно да участва в международни проекти. „Ключови за едно такова усилие ще са университетите и научните центрове, които ще създадат кадри с изключително ценни умения“, казва доц. Стефан Лалковски от Физическия факултет на Софийския университет, един от подготвящите програмата. „При успешни и последователни мерки, България има възможност да възвърне мястото си на водеща или най-малкото на разпознаваема космическа страна“. Космическият сектор ще нараства и в следващите две десетилетия ще достигне 1,1 трлн долара според анализаторите от „Морган Стенли“. Отварянето на сектора към частни компании създава предпоставка за създаване на нови бизнеси с висока добавена стойност. Без съмнение държавите, които откликнат навреме на тези тенденции, ще бъдат и водещите икономики на новото хилядолетие. В този смисъл залогът наистина е голям.

В българската Национална научна програма се предвижда стимулиране на няколко направления, в които България има потенциал за развитие към момента. В областта на фундаментални изследвания има натрупана експертиза във физиката на черните дупки, неутронните звезди, феномена гравитационен ленсинг, космичното неутрино, прогнозиране на космическото време и космическата радиация.

Програмата предвижда разработването на нови технологии с приложение в космическата индустрия: нови материали, детектори на йонизиращо лъчение, нови задвижващи системи за спътници, антени и комуникации в рояци от спътници. Ще бъдат разработени нови методи за по-ефективно използване на информацията от спътниците за наблюдение на Земята: мониторинг на качеството на въздуха и водите, прецизно земеделие в помощ на селското стопанство, реалистични модели на земния релеф.

Много важна част от Програмата е образователната дейност, която ще бъде насочена към практическо обучение на млади хора: програмиране на наноспътник, наземна студентска станция, симулатор на полети и др.

Назрял е моментът държавата да обърне внимание на проблемите в сектора на космическите изследвания и да инвестира в съживяването му, категорични са учените. Това ще постави България в далеч по-изгодна стратегическа позиция в близко бъдеще.