Новите тенденции за разработка на все по-компактни електронни и механични компоненти отварят възможности България да навакса своето изоставане. Тук съществуват няколко компании и институции, способни да разработват и произвеждат подобни компоненти. В същото време, възможностите за използването на космическите изследвания и технологии в ежедневния живот остават все още недооценявани и в резултат на това извън националните приоритети. Липсва целенасочено финансиране, което да даде тласък за развитието на сектора. Необходима е подготовката на нови кадри в областта, за да може България да догони страните с развита космическа индустрия и пълноценно да участва в международни проекти. „Ключови за едно такова усилие ще са университетите и научните центрове, които ще създадат кадри с изключително ценни умения“, казва доц. Стефан Лалковски от Физическия факултет на Софийския университет, един от подготвящите програмата. „При успешни и последователни мерки, България има възможност да възвърне мястото си на водеща или най-малкото на разпознаваема космическа страна“. Космическият сектор ще нараства и в следващите две десетилетия ще достигне 1,1 трлн долара според анализаторите от „Морган Стенли“. Отварянето на сектора към частни компании създава предпоставка за създаване на нови бизнеси с висока добавена стойност. Без съмнение държавите, които откликнат навреме на тези тенденции, ще бъдат и водещите икономики на новото хилядолетие. В този смисъл залогът наистина е голям.